Старобългарски речник
съмотрьлвьнъ
съмотрьлвьнъ
-ꙑ
прил
същ
съмотрьлвьнаꙗ
ср
мн
τὰ τῆς οἰκονομίας
Обслужване, служене, задължения по изпълнение на някаква работа
въера же съмотрьлвънаа творѧ. а дьнесь владꙑънѣа
К
13а 20
Срв.
С449.21—22
Изч
К
С
съмотрьлвънъ
Вж. при
съмотрьлвъ
Нвб