Старобългарски речник
съмрꙗт 
съмрꙗт -съмрꙗѭ -съмрꙗш несв сег деят същ ) съмрꙗѩ м ед a) ὁ εἰρηνοποιός За Исус Христос — помирителят на хората с Бога, изкупителят сего дѣлма тꙙ  сꙑна нарцатъ божꙗ сьмраѭшта С 423.17—18 b) съмрꙗѭште м мн οἱ εἰρηνοποιοί Миротворците блажен съмрѣѭшті. ѣко т снове бжі нарекѫтъ сѧ З Мт 5.9 А, СК. Срв. СЕ85b 14 К9а 33 С423.12 Изч З А СК СЕ К С сьмрат сьмрѣт съмрат съмірѣт Нвб смиря [се], смирявам [се] ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА