Старобългарски речник
съмрт сѧ 
съмрт сѧ -съмрѭ сѧ -съмрш сѧ св 1. Помиря се с някого, възстановя мира, разбирателството остав тѹ даръ тво прѣдъ олътаремъ. ꙇ шедъ прѣжде съмр сѧ. съ братромъ свомъ.  тогда пршедъ прнес даръ тво М Мт 5.24 З. Срв. К9а 19 2. Смиря се, стана кротък и покорен вѣдѣ гі мꙑтомьца. съмрвъша сѧ. ꙇ оправъдана СС Ib 7 Изч М З К СС Гр διαλλάσσομαι съмріт сѧ Вж. при съмрꙗт Нвб