Старобългарски речник
съмлт сѧ 
съмлт сѧ -съмлѭ сѧ -съмлш сѧ св Смиля се, проявя милост, съжаля се над някого тѣмьже молѭ тѧ мꙿногомлостве. съмл сѧ нꙑнѣ на мѧ. ѡтъпадъша стꙑхъ твохъ повелѣне СЕ 78b 10 аште бо  боꙁ враꙁ бꙑшꙙ ждове насъ дѣл҄ьма бꙑшꙙ. да мꙑ тѣхъ ослѹшанмъ съмлмъ сꙙ С 347.20 Изч СЕ С Гр ἐλεέομαι Нвб смиля се ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА