Старобългарски речник
сълѫкъ
сълѫкъ
-ꙑ
прил
Прегърбен, изкривен, превит
ꙇ се жена бѣаше дхъ мѫшт недѫжень. ѕ҃ ҃і. на десѧте лѣтъ. бѣ слѫка. ꙇ не могѫшт сѧ въсклонт отънѫдь
М
Лк 13.11
З
А
СК
моⷧ҇ наⷣ҇ сълѫкоⷨ҇ лоⷡ҇комь
СЕ
39b 24
Като същ.
сълѫкаꙗ
ж
ед
Прегърбената, изкривената жена; гърбавата. г
ї схе бже нашъ ... въꙁъвавꙑ въ съборѣ. сълѫкѫѭ ꙇ въꙁложь рѫцѣ сво на нѭ. ꙇ рекъ е. проста бѫд отъ вꙿсего недѫга
СЕ
40а 3
Изч
М
З
А
СК
СЕ
Гр
συγκύπτων
слѫкъ
Нвб
Срв
слякав
НГер