Старобългарски речник
сълѧщ сѧ 
сълѧщ сѧ -сълѧкѫ сѧ -сълѧеш сѧ св Превия се, изкривя се, прегърбя се [образно] пострадахъ ї сълѩхъ сѩ до коньца СП 37.7 Срв. СЕ76а 15 Изч СП СЕ Гр κατακάμπτομαι сълѩщ сѩ Вж. при сълѧщ Нвб