Старобългарски речник
сълѣст 
сълѣст -сълѣꙁѫ -сълѣꙁеш св 1. Сляза на земята от нещо, на което съм се качил аште цсрь ꙁдлвъ естъ. да сълѣꙁетъ нꙑнѣ съ крста. ꙇ вѣрѫ мемъ емѹ М Мт 27.42 З А СК въꙁьрѣвъ с вдѣ . ꙇ рее къ немѹ. ꙁакьхѣе потъштавъ сѧ сълѣꙁ. дънесь бо подобаатъ м въ домѹ твоемь бꙑт М Лк 19.5 З, А. Срв. С350.14 вдѣвъ же мѣсто трѣвно  красъно. сълѣꙁе от конꙗ поглѹмт сꙙ С 146.12 тꙑ вдш їс хсе ... ꙗко не мамъ сьлѣст съ камене сего. н мамъ ꙗст н пт доньдеже ѹмърѫ С 173. 6 правьдънꙑ же съ стлъпа хотѣаше сьлѣст С 558.3 Падна, срутя се. на вꙑсоцѣ же стоѧштѹ кѹмрѹ. въспрѣтвъ мѹ рее къ н҄емꙋ. тебѣ глагол҄ѫ велтъ т їс хс мо сьлѣст С 33.13 2. Сляза, спусна се от небето, снизходя помолѧщю м сѧ. гв ꙇ бѹ. сълѣꙁъ отъ нбсе аћлъ седмь. да отъженѫтъ вꙿсе ꙁъло СЕ 59а 9 Сляза в ада, снизходя. како на ꙁемьѭ прде спльнꙗѧ ловѣка. како сълѣꙁе не ѹвъшѹ н дномѹ С 458.28 М З А СК СЕ С Х Гр καταβαίνω κατέρχομαι ἐκδύομαι сьлѣст Нвб сляза ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА