Старобългарски речник
сълъгат 
сълъгат -сълъжѫ -сълъжеш св 1. Излъжа, кажа неистина въꙁлюбішѩ і ѹстꙑ своімі.  ѩꙁꙑкомь своімь солъгашѩ емѹ СП 77.36 рее мѹ павьле. ѹлꙗн сестра твоꙗ обѣшта сꙙ пожрьт богомъ ... паулъ рее. правь сълъга ... не можеш бо нкогоже отътръгнѫт. раꙁвѣ лъжеѭ С 2.9  марꙗ вь себѣ с раꙁмꙑшлꙗше. повѣдѣ л се їѡсфѹ. л пае съкрꙑѭ тано се. еда бѫдетъ сълъгалъ прходвꙑ. пото м гнѣвт ѧꙁꙑкъ старцѹ С 239.25 їѡсфꙿ рее.  сълъгат марꙗ не можааше. како бо н срота можетъ бꙑт н отьца мѣт С 241.11 Измисля, кажа някаква измислица. то како то стъ раꙁѹмѣт ꙗкоже тако хотѣахѫ сълъгат въскръсеню не бꙑвъшѹ. с рѣъ отъ того С 441.25 того дѣлꙗ скорѣ въста. да не рекѫтъ сълъга  ѹкраденъ бꙑстъ С 443.22 Измамя, заблудя. едноѭ клѩсъ сѩ свтмъ моімъ. аште дадѹ солъжѫ. сѣмѩ его въ вѣкꙑ прѣбѫдетъ СП 88.36 2. Излъжа се, заблудя се не сълъгахъ рее ѡ мѫжѹ. ꙗко страннкъ с схъ мѣстъ С 476.2 Излъжа се в надеждите си, не бъда удостоен. днѣмъ тъьѭ не подобьнъ бꙑвъ мѡсеѡв. же (въ) вꙑшьн҄і рѹсалмъ въходъ. ꙗкоже онъ вь н҄жьн. нѣкако сълъганъ бꙑстъ С 277.23 3. Проявя лицемерие, престоря се людье тѹжді іхъже не ꙁнахъ работашѩ мі. въ слѹхъ ѹхѹ ѹслꙑшаше мѩ. снові тѹжді солъгашѩ мі СП 17. 45 рьцѣте бѹ колъ страшьна дѣла твоѣ. въ мъножьстві сілꙑ твоеѩ. сълъжѭтъ тебѣ враѕі твоі СП 65.3 враѕі гі солъгашѩ емѹ. ї бѫдетъ врамѩ іхъ въ вѣкъ СП 80.16 СП С Гр ψεύδομαι πλάσσω διαψεύδομαι солъгат Нвб слъжа ’поизлъжа, кажа малка лъжа’ диал ОА ВА Дюв ЕтМл БТР АР ДА