Старобългарски речник
сълѹт [сѧ] 
сълѹт [сѧ] -сълѹѫ [сѧ] -сълѹш [сѧ] св 1. Само 3л. Случи се, стане сълѹ сꙙ кѹпьцѹ нѣкоторѹѹмѹ гънавъшѹ вельбѫдꙑ своѧ  паст ѧ на мѣстѣ томь С 217.25 сълѹ сꙙ градт манастꙑръ отъ лаврꙑ на сѣверъ С 284.13 2. Намеря се, попадна някъде  копаѭште корен пр еппѣ же тъгда сълѹ сꙙ тѹ. додошꙙ копаѭште до съсѫдъ крьажьнꙑхъ С 52.10 3. Произляза, дължа се на нещо паден сетно отъ лѣност сьлѹьше сꙙ С 514.1 4. Прич. мин. деят. като прил. сълѹвꙑ [сѧ] a) Случил се, станал поръпъ прнесе жꙙждѫштмъ. повѣдаѧ мъ сълѹвъшаа сꙙ ѹдеса бжꙗ С 550.3 b) συμβεβηκώς Който е сполетял, постигнал някого рабъ же бж вдѣвъ ловѣка съдръжма  събна. отъ сълѹвъшїхъ мꙋ ꙁълъ помлова го С 42.6 сълѹт сѧ комѹ Безл. συμβαίνει [τινί] Случи се [на някого]  їсповѣдашꙙ вьса вьсѣмъ же сꙙ сълѹ мъ С 40.2 повѣждъ м рее ѡ мар. то се бꙑстъ не пота мене же т сꙙ сълѹ С 240.29 како се сълѹ сꙙ намъ да раꙁѹмѣмъ. ꙗко н хотꙙштѹѹмѹ н текѫштѹѹмѹ. н женѫштѹѹмѹ. нъ млѹѭштѹѹмѹ богѹ С 312.19 С Гр γίγνομαι συμβαίνω сьлѹт [сꙙ] Нвб случа се ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА