Старобългарски речник
сълѹат сѧ 
сълѹат сѧ -сълѹаѭ сѧ -сълѹаш сѧ несв 1. Само 3 л. Случва се, става, бива аште л да сълѹааше сꙙ нѣ ѹ кого ѹмѹдт мѹ. то ꙁъхождааше ноштѭ.  вратомъ градънꙑмъ ꙁатвореномъ сѫштемъ. стоꙗше  молтвѫ творѣаше къ богѹ С 206.7 аште же сꙙ сълѹааше къгда дѫштѹ мѹ въ градꙑ съ въꙁъвавъшмъ го въ домꙑ своѧ благословьнꙗ рад т аште прошааше кто отъ нштхъ нѣьсо дат себѣ. то аште сꙙ сълѹааше не мѣт мѹ ньсоже дат мѹ. то котꙑгѫ сьвлѣкъ съ себе дадѣаше нштѹѹмѹ С 207.8, 12—13 2. Намирам се, попадам някъде случайно ꙁвѣрꙿ же ѹстрьмьꙗше сꙙ къ манастꙑрѹ. да съконьатъ повелѣно. сълѹаѭшт же сꙙ на пѫт. вдꙙште ꙁдалеа ... мнꙙште на ꙁѣден мъ прѣдълежат С 558.17 ꙗкоже н пастѹха ꙁнат н їного нкогоже мловат. нъ вьсꙙ сълѹаѭштꙙѧ сꙙ гѹбт ... нападаѧ на сьрѣтаѭштꙙѧ го С 565.17 3. Произлизам, произхождам вѣровааше бо. ꙗко вьсꙙ страст.  всꙙ ꙗꙁвꙑ тѣлесьнꙑѧ. отъ сотонꙑ сълѹаѭтъ сꙙ С 556.10 Изч С Гр συμβαίνω γίγνομαι Нвб случвам се ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА случавам се диал ДА