Старобългарски речник
сълѹа 
сълѹа -ꙗ м Случай, непредвидено обстоятелство, случайност нъ да како въскръсъшѹ мѹ мьнѣт наънѫтꙿ. ꙗко сълѹамъ нѣкꙑмъ ож лаꙁаръ С 314.4 Изч С Гр συντυχία Нвб случай ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР РРОДД