Старобългарски речник
съложт сѧ 
съложт сѧ -съложѫ сѧ -съложш сѧ св Уговоря се с някого, сдумам се, споразумея се сце рѣсте родтелѣ его. ѣко боѣашете сѧ юде. юже бо сѧ бѣахѫ съложл юдѣ. да ѣще кто сповѣстъ ха. отълѫ(енъ) соньмшта бѫдетъ М Йо 9.22 З А Съглася се, възприема същото схващане. не глагол҄етъ гмь н бмь. не въꙁдръжтъ стнꙑ. не съложтъ сꙙ съ омѫ. не вьслѣдѹтъ правьдьнааго С 509. 23 Изч М З А С Гр συντίϑεμαι Нвб сложа се ’съглася се’ АР Срв слога ’съгласие’ ж АР ЕтМл РРОДД