Старобългарски речник
съложтI 
съложт -съложѫ -съложш св 1. Сложа, поставя някъде мѣше же брѣмꙙ хлѣбꙑ стꙑ  топлꙑ. вно  масло дрѣвѣно.  младꙑ сꙑрꙑ  аца.  крнцѫ медѹ  съложвъ отде С 291.9 2. Прен. Отмахна, премахна сълож ранѫ сѭ съ тѣлес его СЕ 30b 3 Изч СЕ С Гр ἀποφορτόω Нвб сложа ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР