Старобългарски речник
съложень
съложень
-ꙗ
ср
1. Сътворение, създаване
же побѣдьнѫѭ пѣснь. ново съложен мрѹ. пѣтю. побѣдьлвѹѹмѹ хрстосовѹ наѹшꙙ
С
319.7
2. Съвъкупление, полов акт
помꙑслтъ на блѫдъ. л ѹмꙑслтъ съложене
СЕ
37а 1
3. Знак, белег
наптан бꙑшꙙ пꙙть тꙑсѫштъ. н днѣмъ крьстьнꙑмъ съложенмъ
С
428.27
отъ съложеньꙗ вьсего мра, отъ съложеньꙗ вѣкѹ
ἀπὸ καταβολῆς κόσμου
Според християнското летоброене — от времето на създаването [сътворението] на света
отъкрꙑѭ съкръвенаа. отъ съложенѣ вьсего мра
М
Мт 13.35
З
прдѣте блгні отъца(ца) моего. наслѣдѹте ѹготованое вамъ цсрстве. отъ съложенѣ вьсего мра
М
Мт 25.34
З,
А, СК. Срв. С508.6
да мьсттъ сѧ кръвь вьсѣхъ пркъ. пролваема отъ съложенѣ вьсего мра. отъ рода сего
М
Лк 11.50
З
наслѣдѹте ѹготованое вамъ црство. отъ съложенѣ вѣкѹ
СЕ
99b 11—12
прѣжде съложеньꙗ мра, прѣдъ съложеньмь мра
πρὸ καταβολῆς κόσμου
Преди сътворението на света
ое ... да вдѧтъ славѫ моѭ ѭже далъ ес мьнѣ. ѣко въꙁлюблъ мѧ ес. прѣжде съложенѣ мра
М
Йо 17.24
А
СК
прмѣте ѹготовано вамъ цѣсарьств. прѣдъ съложенмъ мра
С
446.30—447.1
М
З
А
СК
Е
СЕ
С
Гр
καταβολή
σύνϑημα [вар. ϑέαμα]
съложен
съложене
Нвб
сложение
остар
ВА
РРОДД
Срв
[стихо]сложение