Старобългарски речник
сълогъ 
сълогъ -а м Дума, слово кꙑм словесꙑ ꙁвѣштамъ ... сѧ обрѣтаѭ потрѣбьнꙑ тѣмъ сьлогꙑ. ньжде же нкдеже. сѹса въ правьдѫ ѹбвама С 434.30 Изч С Гр συλλαβή сьлогъ Нвб слог ОА ВА НГер ЕтМл БТР ДА