Старобългарски речник
съль 
съль -ꙗ ср Наличие, проява на същността прѧст(н)ц бо хо(у б)ꙑхомъ. аще ꙋбо (п)око... съл(ѣ) его до конъца ꙁвѣст... н(ъ) ѹдръжмъ Е 8а 18 Изч Е Гр ὑπόστασις съл Нвб Срв [на]личие ОА ВА ЕтМл БТР АР РБЕ