Старобългарски речник
сълежат
сълежат
-сълежѫ
-сълежш
несв
1. Лежа болен
отъкрꙑшѧ покровъ деже бѣ. ꙇ прокопавъше съвѣсшѧ одръ на немьже ослабленꙑ сълежааше
М
Мк 2.4
З
А
2.
Прич. сег. деят.
сълежѧ
a) κείμενος
Погребан, положен в земята след смъртта
прен
ꙇ съмрът ꙇꙁгонѧ. ꙇ вьскрѣшаѩ абе. сълажѧщаа тѣлеса. отъ вѣка
СЕ
26b 20—21
b) ὁ ἀσϑενῶν
Лежащ болен човек
моⷧ҇ наⷣ҇ сълежѧщꙇмь на многа лѣта
СЕ
26b 12
Изч
М
З
А
СЕ
Гр
κατάκειμαι
сьлежат
Нвб
Срв
лежа
ОА
ВА
НТ
НГер
ЕтМл
БТР
АР
РБЕ