Старобългарски речник
сълаꙁъ
сълаꙁъ
-а
м
Слизане, спускане надолу [образно]
многашд обрꙙштеш вь ветьхꙑхъ кн҄гахъ. сьмрьт ада наремо. прѣставьнь же отъсѫдѣ. пон҄еже ѹбо сълаꙁѹ коньна бꙑстъ. вьскрѣшень наста
С
487.25
прьвѣ бо пршьствꙗ хва. сьлаꙁа спасова. само мꙙ сьмрьт страшно бѣ
С
487.10
Изч
С
Гр
οἰκονομία
τοῦ σταυροῦ
сьлаꙁъ
Нвб
Срв
сляз ’стръмен път’
диал
ДА