Старобългарски речник
сълагат 
сълагат -сълагаѭ -сълагаш несв Слагам, нагласявам [заедно], съединявам воле  ѹста сътскаш. отвръꙁъшѹѹмꙋ ѹста гѫгънвѹѹмѹ. воле же  рѫцѣ сълагаш простеръшѹѹмѹ съхъш рѫцѣ С 456.28 сълагат въ срьдьц συμβάλλω ἐν τῇ καρδίᾳ Възприемам, приемам; слагам на сърце марѣ же съблюдааше вьсѧ глꙑ сѩ сълагаѭшт въ срдц своемь М Лк 2.19 Изч М З СК Б С Гр περιστέλλω Нвб слагам ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА