Старобългарски речник
съкѹпл҄ень 
съкѹпл҄ень -ꙗ ср Съединяване, единение, общение [прен.] въ прѣподобе  правъдѫ. ѣко да вꙑнѫ бескврънꙑ. съкѹплене матъ ѹ тебе СЕ 95а 22 Изч СЕ Гр ἕνωσις съкѹплене Нвб Срв скупване, скупчване, скуп ’задруга’ м диал РРОДД