Старобългарски речник
съкѹпт 
съкѹпт -съкѹплѭ -съкѹпш св 1. Приготвя, произведа да муромъ же стъ раꙁль вонꙗм ѹстроно.  хꙑтростѭ съкѹпьно. трьмь сътомъ сьцѣн днаремъ С 425.23 2. Придобия, набавя, получа дѣте ѹбо станѣте дьнесь.  да съмотрїмъ добрааго съвъкѹпьенꙗ. ѧже он съкѹпшꙙ С 54.14 3. Прен. Направя, превърна в нещо да бѫдетъ съсѫдъ ꙁбъранъ. снъ  наслѣдьнкъ. твоемѹ црсѹ ... мѫдрость. правъда. стꙑн. ꙇꙁбавлене. съкѹп ꙇ оръганъ съвръшенъ СЕ 94а 18 4. Прич. мин. страд. като прил. съкѹпл҄енъ σύμμικτος Общ, който се разпространява навсякъде  платъ н глаголат н слꙑшат можааше. съкѹпьнааго рад мꙙтежа.  ѫсобца мъшлꙗаше бꙑт С 434.3 Изч СЕ С Гр μυρεψέω πορίζομαι [вар. διανύω] κατασκευάζω Нвб Срв скупя [се], скупча [се] ’събера на едно място, на куп’ диал ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА