Старобългарски речник
съкрѹшт 
съкрѹшт -съкрѹшѫ -съкрѹшш св 1. Строша, счупя вьꙁлежѧштю емѹ прде жена. ꙇмѫшт алавастръ хрꙁмꙑ. наръдънꙑ псткѩ драгꙑ. ꙇ съкрѹшъш алавастръ въꙁлѣ емѹ на главѫ М Мк 14.3 З тѹ съкрѹші крѣпость локъ. штітъ і орѫжье іꙁбьрано СП 75.4 ѣко съкрѹші врата мѣдѣна.  верѣѩ желѣꙁнꙑ съломі СП 106. 16 съшедъ въ адъ. ꙇ верѣѩ вѣьнꙑѩ съкрѹшъ СЕ 63b 8  дадте м мꙿлатъ желѣꙁнъ  съкрѹшѫ го С 27.25 въкѹпѣ желѣꙁꙿнаꙗ ѫжа  верѣѧ съкрѹшшꙙ сꙙ С 466.3 гробꙑ отврьꙁетъ. адовꙑ клѹꙙ съкрѹштъ С 238.30 Разбия. вьсѣкъ падꙑ на камене томь съкрѹштъ сѧ. а на немьже падетъ сътъретъ і М Лк 20. 18 З бъ съкрѹшітъ ꙁѫбꙑ іхъ ... рѣновьнꙑѩ львовꙑ съкрѹшілъ естъ гъ СП 57.7 ꙇ главꙑ гнѣꙁдѧщхъ сѧ ꙁмевъ. тѹ съкрѹшлъ ес СЕ 4b 20 народѹ же многѹ вѣровавъшѹ. ѹстръмшꙙ сꙙ  съкрѹшшꙙ кѹмрꙙ.  крꙿстшꙙ сꙙ С 35.17 вьꙁьмъ камꙑкъ. връже да ѹдартъ дꙿного отъ стꙑхъ. вьꙁвратвъ же сꙙ камꙑкъ на лце кнꙙже  съкрѹш мѹ вьсе лце С 74.15 Преломя, пречупя.  съкрѹшітъ гь кедрꙑ ліванъскъѩ СП 28.5  падъшꙙ пакꙑ.  съкрѹшеномъ бꙑвъшемъ. въставт  съплескат С 342.15 Потроша, изпочупя. въшедъ въ цръквште артемдово. вьса капшта съкрѹш.  огн҄емъ съжеже С 220.26 вьлѣꙁошꙙ въ манастꙑрь.  вса съкрѹшвꙿше ... на сꙙ обратшꙙ нестово ѹстрьмьн С 557.26 2. Прич. мин. деят. като същ. съкрѹшвꙑ м ед ὁ συντρίφας Този, който е разбил, строшил нещо онъ стꙑ стъ съкрѹшвꙑ въ їѡⷩрꙺдⷭаⷦхъ водахъ. главꙑ ꙁмевъ вашхъ С 467.3 комсь рее. тꙑ л с раꙁорвꙑ  съкрѹшвꙑ велкѫ богꙑн҄ѫ арфемѫ С 226.14—15 3. Прен. Поразя, победя, унищожа гь о деснѫѭ тебе съкрѹшлъ естъ въ день гнѣва своего црѩ СП 109.5 тꙑ ра нꙑнѣ съкрѹшт орѫже  слѫ недѫгѹ семѹ СЕ 29а 8 ꙁаград ѹста львов.  съкрѹш вьсѫ протвънꙑхъ слѫ С 158.10 Сломя властта на някого. ѣко мꙑшьцѩ грѣшьнкъ съкрѹшѩтъ сѩ. ѹтвръждаетъ же праведьнꙑѩ гь СП 36.17 тѹ съкрѹш дръжавѫ лѫкомъ го С 462.23 вдѣхомъ мѹ рѫцѣ маже съкрѹш сьмрьть С 499.25 4. Прен. Измъча, съкруша, сразя бо въ днъ дь (!) прмк҄р на вдѣнь ꙁждемааго дѣла паде тѹ пѣнꙑ тѣштꙙ  съкрѹшамъ С 553.11 5. прич мин страд a) Като прил. съкрѹшенъ a) συντετριμμένος Пречупен, прекършен трьст съкрѹшенꙑ не прѣломтъ. ꙇ пръта вънемъша сѧ не ѹгастъ М Мт 12.20 З А СК b) съкрѹшен м мн οἱ συντετριμμένοι Тези, които са съкрушени, сломени, съсипани дхъ гнъ на мнѣ. егоже рад помаꙁа мѧ. благовѣсттъ нштмъ. посъла мѧ. ꙇсцѣлтъ съкрѹшенꙑѩ ... ꙇ ... отъпѹсттъ съкрѹшенъѩ въ отърадѫ М Лк 4.18, 19 А СК блꙁь есть гь съкрѹшенꙑіхъ срцемь.  съмѣренꙑѩ дхомь спетъ СП 33.19 съкрѹшт сѧ М З А СК СП СЕ К С Гр συντρίβω συνϑλάω ἐκϑλίβω ϑραύω πυρὶ κατακλάω κατακαίω ськрѹшт съкрѹшіт Нвб съкруша ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР