Старобългарски речник
съкровьнъ 
съкровьнъ -ꙑ прил Скрит, таен, недостъпен многомъ же лѣтомъ мнѫвъшемъ. ѹстро богъ. ꙗвт съкровъно богатъство їѡанново С 293.20 тѣмже стꙑ еппъ въ съкровьнѣ мѣстѣ сѣдꙙ вь пештерѣ прѣбꙑвааше С 535. 21 Изч С Гр κεκρυμμένος съкровънъ Нвб съкровен ОА ЕтМл БТР АР