Старобългарски речник
съкровъ 
съкровъ -а м 1. Скрито място нктоже ѹбо свѣтлънка въжегъ въ съкровѣ полагаатъ. н подъ спѫдомь. нъ на свѣштънцѣ да въходѧште вдѧтъ свѣтъ М Лк 11.33 Скривалище, място за укриване. аште же рекѫтъ вамъ. се въ пѹстꙑн естъ. не ꙇдѣте. се въ съкровѣхъ. не ꙇмѣте вѣрꙑ З Мт 24.26 СК 2. Светилище в храм лѫкава кого бѣса прложт слѫ на прѣподобьнааго. же мъ бѣаше въ съкровѣ вь пештерѣ С 35.24 Изч М З СК С Гр κρύπτη ταμεῖον ἄδυτον Нвб скров ’килер, скривалище’ диал ДА