Старобългарски речник
съкровще
съкровще
-а
ср
1. Скривалище, място за укриване на нещо или някого
съмотрте вранъ ѣко не сѣѭтъ н жьнѭтъ. ꙇмьже нѣстъ съкровшта. н хранлшта. бъ птѣатъ ѭ
М
Лк 12.24
З
аще же рекѫтъ вамъ. се въ пѹстꙑн естъ. не ꙁдѣте. се въ съкровштхъ не мѣте вѣрꙑ
М
Мт 24.26
въскꙑпѣ ꙁемлѣ іхъ жабам. въ съкровіщіхъ црь іхъ
СП
104.30
събіраѩі ѣко вь мѣхъ водꙑ моръск(.)ꙑѩ. полагаѩ во съкровіштхъ беꙁьнꙑ (!)
СП
32.7
ов тьмнцꙙ отъ самѣхъ основан раскопаваахѫ. ов же протвънꙑѧ слꙑ гонꙗахѫ. отъ вьнѣштьнхꙿ съкровштъ. вь вьнѫтрьнхъ бѣжꙙште
С
467.18
Образно.
въꙁносѩ облакꙑ отъ послѣдьнїхъ ꙁемлѩ. млънѩ въ дождь створ. їꙁводѩ вѣтръї отъ съкровшть свохъ
СП
134.7
Тайно, потайно място.
ѡбѩсѩ мѩ ѣко левъ готовъ на ловъ. ѣко скѹменъ обітаѩ во съкровіштіхъ
СП
16.12
2. Съкровищница; място, където се пази съкровище
сего рад вьсѣкъ кънжънкъ наѹь сѧ цсрствю нбскѹмѹ. подобенъ естъ лвкѹ домовтѹ. ꙇже ꙁностъ отъ съкровща своего нова ветъхаа
М
Мт 13.52
З
А
СК
въшедъше въ храмінѫ. дѣшѧ отроѩ съ маріеѭ. мтрѭ его. падъше поклонішѧ сѧ емѹ. отвръꙁьше съкровіща своѣ
А
Мт 2.11
СК
прм ꙇ се прнесене отъ раба твоего сего. вь вѣьнꙑхъ твохъ съкровщхъ. съподоб положт
СЕ
13b 13
трепеꙁа ѹготова сꙙ. брашна готова. вѣн кров жлшта. съкровшта благꙑхъ отвръꙁошꙙ сꙙ
С
470.27
Образно.
добрꙑ лвкъ отъ добраго съкровшта ꙁностъ добраѣ ꙇ ꙁълꙑ лвкъ отъ ꙁълааго съкровшта ꙁностъ ꙁълаа
М
Мт 12.35
З
А
3. Съкровище, имане
пакꙑ подобъно естъ цсрстве нбское. съкровщю съкръвенѹ. [на] на селѣ. еже обрѣтъ лвкъ съкрꙑ
М
Мт 13.44
З
не съкрꙑвате себѣ съкровшта на ꙁем. ꙇдеже ръвъ тьлѣ тьлтъ. ꙇдеже тате подъкопаваѭтъ крадѫтъ
М
Мт 6.19
З
А
СК
ні съкровште раскопаваемъ ѣко обрѣтаетъ сѧ
К
1b 18
Прен.Духовно богатство, духовни ценности.
съкрꙑвате же себѣ съкровшта нбсе. ꙇдеже н ръвь н тьлѣ тьлтъ. деже тате не подъкопаваѭтъ. н крадѫтъ
М
Мт 6.20
З
А
СК
ꙇже словомь маломь. небса отвръꙁе. ꙇ дꙇвъноѭ пѣсньѭ. дівъно съкровіште обрѣтъ
К
11b 24
оста же о себѣ днъ растꙑ. вь вьсемъ трьпѣнї трѹдѣ. дано мѹ съкровште отъ благодѣт дѹховьнꙑѧ. до врѣмене ꙗвьенꙗ мѹ съхран҄ь
С
26.11
блаженкъ ѹбо сава того прмъ. прѣда стротелю манастꙑръскѹѹмѹ акꙑ нѣкого отъ новопрстѫпвъшхъ повелѣват мѹ да слѹжтъ. не вѣдѫштемъ вь н҄емь съкровшта добрѹ
С
283.16
акꙑ съкровште стьство дрьжтъ слово
С
509.14
М
З
А
СК
Е
СП
СЕ
К
С
Гр
ϑησαυρός
κατάδυσις
ταμιεῖον
ταμεῖον
[τὸ] ἀπόκρυφον
съкровште
съкровіще
съкровіште
Нвб
съкровище
ОА
ВА
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
съкровище
’зимните скривалища на змиите’
диал
ДА