Старобългарски речник
съконьат сѧ 
съконьат сѧ -съконьаѭ сѧ -съконьаш сѧ св 1. Стана, осъществя се, сбъдна се, изпълня се да съконьаатъ сѧ. рееное ꙇсаꙇемь пророкомь глѭштем ... ꙁемлѣ ꙁавѵлонѣ З Мт 4.14 ръц намъ когда се бѫдетъ. ꙇ кое бѫдетъ ꙁнамене. егда мѫтъ съконьат сѧ вьсѣ с М Мк 13.4 З се въсходмъ въ мъ.  съконьаѭтъ сѧ вьсѣ псана пркꙑ. о снѣ лвѣсцѣмь М Лк 18.31 З глѭ бо вамъ. ѣко еште псаное се подобаатъ да съконьаатъ сѧ о мьнѣ М Лк 22.37 З понеже бестѹдънаѣ дръꙁостъ събꙑстъ сѧ. ꙇ дѣтѣль съконьа сѧ. тогда лꙇ ѹвѣдѣ грѣхъ К 5b 18 2. Свърша се; стигна до своя предел, до края си ꙇ ерслмъ бѫдетъ попраемъ ѩꙁкꙑ. доньдеже сък(о)оньаѭтъ сѧ врѣмена ѩꙁкъ М Лк 21.24 З да съкоаетъ сѩ (погр. вм. съконьаетъ сѩ, Север., с. 6, бел. под линия) ꙁьлоба грѣшьнꙑхъ спраші праведьнаго СП 7.10 вꙿсѣмъ бо комъ обьщнѫ ѹнлъ ес. рокѹ жтѣ съконьавъшю сѧ СЕ 58а 17—18 3. Прен. Свърша, умра, загина  сѣьца отъсѣе главѫ . вдѣвъ же свѧтꙑ паулъ сестрѫ своѭ съконьавъшѫ сꙙ о господ ... благослов бога С 14.19—20 съконьашꙙ же сꙙ стї мв мѫенка. мѣсꙙца марта въ ꙁ҃ С 65.1 съконьа же сꙙ свꙙтꙑ отьць нашъ  сповѣднкъ сак. мѣсꙙца марта. ка. цѣсарьствѹѭштѹ ... црю еѡдосю С 209.14 М З СП СЕ К С Гр πληρόομαι τελέομαι συντελέομαι τελειόομαι συμπληρόομαι προχωρέω τέλος ἔχω съконꙿат сѧ съкѡньат сѧ Вж. при съконьат Нвб