Старобългарски речник
съконьат 
съконьат -съконьаѭ -съконьаш св 1. Свърша, изпълня, извърша нещо докрай ѡ съконьат емѹ. съмꙑслъ еднаьнааго обраꙁа. бес порока  бесъблаꙁна СЕ 98а 21 ѣко дрѹгаѣ вьса ꙁаконꙿнаѣ съвръші. тако і сьѭ съ інѣмі съконьа К 6а 33 тако бо ест намъ лѣпо съконьаті вьсѣко (!) правъдѫ К 6а 35 ꙁан҄е молѫ тꙙ каꙁнь црьскѫ.  болѣрьскѫ въскорѣ съконьа о мьнѣ С 101.30 мꙑслꙙштѹ же мѹ аб т() въ пѹстꙑн҄ѫ. отьн҄ѫдѹже божмъ ꙗвьнмъ прде сѣмо. на дѣло же  съконьа С 203.9 ѡ болюбꙿе. просꙗвшхъ подвгомъ. положхъ скоростѭ съконьат С 543.16 2. Изпълня, осъществя [заповед, обещание] сь обраꙁъ отроц еврѣсц. съконьашѧ. съ вѣтвьм маслнънам СЕ 16а 8  насіль сътворшꙙ мѹ. не съконьат же обѣщашꙙ сꙙ С 33.2 аште ѹбо ьтеш  поклонш сꙙ сльньцѹ.  огню  водѣ.  съконьаш повелѣн цре С 258. 28 да сътвормъ  съконьамъ. вьса лко ꙁаповѣда намъ стꙑ тво дѹхъ С 260.20 3. Довърша; сложа край, предел на нещо ꙇ бъⷭ҇і егда съконьа съ вьсѣ словеса с. двлѣхѫ сѧ народ о ѹен его М Мт 7.28 З А СК ꙇ бꙑстъ егда съконьа съ пртъѧ сѩ. прѣде отъ тѫдѣ М Мт 13.53 З А СК ꙇ съконьавъ вьсѣко скѹшене дѣволъ. отде отъ него до врѣмене М Лк 4.13 л до коньца мілостъ своѭ отъсѣетъ. съконьа глъ отъ рода въ родъ СП 76.9 да постгнетъ мѣрѫ съвръшенѣ. да теене съконьаетъ. ꙇ вѣрѫ съблюдетъ СЕ 99b 3  ѹсѣенъ бꙑстъ.  съконьа мѫен сво С 14.23 да ако асъ трет прде.  обꙑьнѫѭ молтвѫ съконьавъше стї. наꙙшꙙ дрѹгъ дрѹга поѹштат на добро С 62.19  ꙗко съконьа ѱалмъ. анупатъ рее. бꙗте  протꙙжьно С 113.12 4. Свърша, погубя, умъртвя някого мала не съконьашѩ мене на ꙁемлі. аꙁъ же не оставіхъ ꙁаповѣдеї твоїхъ СП 118.87  молтвѫ сътворте о мнѣ къ гѹ. да съконъанъ бѫдѫ въ сповѣданї семъ. аꙁъ бо отъхождѫ отъ васъ.  отъсел не вдте мене въ пльт С 16.27 меемъ повелѣ естьнѫѭ го главѫ отъсѣшт. да ждеже отъвѣтъ сътвор тѹ  тѣло (!) съконьано бꙑстъ С 61.27—28 5. Прен. Умра, загина, свърша ѣже ѣвльша сѧ въ славѣ глаашете сходъ его. ꙇже хотѣаше съконьат въ лмѣ М Лк 9.31  раꙁгнѣвавъ сꙙ погѹб  глагол҄ꙙ. съпрмьнкъ бѫд надълежꙙшт съмрьт алеѯанꙿдровѣ.  съконьа въ сповѣдан мѫенꙗ С 161.2 съконьат жть, съконьат коньць жтью καταστρέφω τὸν βίον, πληρόω τὸ τοῦ βίου τέλος Свърша живота си, умра подобааше бо осмрадвъшѹѹмѹ хрстосовам хѹлам. на смрадьнѣ мѣстѣ съконьат жт С 190.13—14 жвъ двѣ лѣтѣ въ добрѣ старост  въ славьнѣ. жтю конецъ съконьа С 51.28 съконьат сѧ меемь ἀποκεφαλίζομαι Умра от меч прѣклонвъше колѣна.  протꙙгъше вꙑѧ своѧ. съконьашꙙ сꙙ меемъ. въ сповѣдан хрсостовѣ С 181.1 съконьаѭтъ сѧ дьн мо ἐκλείπουσιν αἱ ἡμέραι μου Умра, свърша живота си ї сконьашѩ сѩ въ сѹетѣ дьні хъ СП 77.33 съконьат сѧ М З А СК Е СП СЕ К С Гр τελέω πληρόω ἀποπληρόω ἐκπληρόω συντελέω διατελέω διανύω τελειόω εἰς τέλος ἄγω съконъат сконат сконьат съконат сконъѣт ськонат Нвб Срв скончвам [се] остар сконча [се] остар скончая [се] остар скончавам [се] остар ОА ВА НГер ЕтМл РРОДД ДА