Старобългарски речник
съконьань 
съконьань -ꙗ ср 1. Извършване, изпълнение ѡ ѹкрѣпльшмь нꙑ. пръвѣе съконьанѣ. ѹгодт прѣдъ гдемь СЕ 61а 13 вѣдꙑ нашѭ любовь.  првѣтѣ нашемь прлагаѩ твоѭ слѫ. къ съконьанью ꙁаповѣде его СЕ 92b 11 2. Край, свършване, свършек тако бѫдетъ въ съконьане вѣка. ꙇꙁдѫтъ анћл. ꙇ отълѫѧтъ ꙁълꙑѩ отъ срѣдꙑ праведънꙑхъ М Мт 13.49 З СК ꙇ се аꙁъ съ вам есмъ вьсѧ дьн до съконьанѣ вѣка амнь М Мт 28.20 З А СК браⷮ҇. помнте гѹмен вашѧ. еже глашѧ вамъ слово бже. хже въꙁраѫще на сконъане жвотѹ. подобт сѧ вѣрѡѫ Е 33б 10 по съконан же молтвꙑ дѹнѫ на нестꙑ дѹхъ  гла мѹ. въ мꙙ га їу ха ꙁд отъ н҄еѧ С 520.6  помолвъша сꙙ. сѣдоста оба ꙗст хлѣбъ. по вькѹшенї же ма  по съконьан благодарьствꙗ. пакꙑ сѣдоста С 524.20 3. Прен. Смърт, гибел, кончина ꙇ съхран  отъ непрѣꙁннъ сѣте. ощаѩ емѹ дшѭ  тѣло. съхран  до съконьанѣ СЕ 81b 2—3 по съконьан же хръстова мѫенка. тѹ аб по дꙿномѹ когождо хъ сѣкошꙙ С 64.27 сътворвъ же етꙑр на десꙙт дьн отде стъ къ господѹ. проѹвѣдѣвъ прѣжде тр дьн. съконьан сво С 168. 18 тъгда ѹбо пеальнъ бꙑстъ въ ѹмѣ ъстьнꙑ сь бсьръ. пон҄еже не ꙁлѣꙁе с хꙑꙁнꙑ.  прде на съконьан стааго отца С 295.12 М З А СК У Е СЕ С Гр συντέλεια ἔκβασις τέλος τὸ πληρῶσαι τὸ τελέσαι ἐκπλήρωσις τελευτή τελείωσις ϑάνατος τὸ τελειωϑῆναι сконан съконан съконьан съконьане сконъане Нвб скончание книж остар ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР РРОДД скончане остар диал ОА НТ ЕтМл ДА Срв скончаване остар НГер ЕтМл