Старобългарски речник
съконьават сѧ 
съконьават сѧ -съконьаваѭ сѧ -съконьаваш сѧ несв 1. Свършвам се, довършвам се, бивам завършен, отивам към своя край  ꙗко молтвънаа словеса съконьаваахѫ сꙙ. ште нцѹ лежꙙштѹ болꙙштѹѹмѹ. господь творꙙ вол҄ѫ въгодьнкомъ свомъ. тъ ѹслꙑшавъ  раба свого молтвꙑ.  обльгъа братꙋ томѹ ратъ С 276.17—18 Изпълвам се, приближавам се [за време]. бꙑстъ же егда съконьаваахѫ сѧ дьнье въсхожденю его М Лк 9.51 З 2. Постъпвам, държа се като някого рее бъ къ авраамѹ крат вьпль содомъскъ  гоморьскъ де къ мьнѣ съшъдъ ѹбо вждѫ. аште по плштѹ хъ прходꙙштѹѹмѹ къ мьнѣ съконьаваѭтъ сꙙ. аште л да раꙁѹмѣѭ вѣдꙙ с вьса прѣжде бꙑтꙗ мъ С 305.2—3 Срв. С305.8 С306.6 3. Прен. Чезна, погивам коль въꙁлюблена селъ твоѣ гі сілъ. желаетъ ї сконьаваетъ сѩ дша моѣ СП 83.3 Изч СП С Гр συμπληρόομαι διαπεραίνομαι συντελέομαι ἐκλείπω сконьават сѩ Вж. при съконьават Нвб