Старобългарски речник
съконьават 
съконьават -съконьаваѭ -съконьаваш несв 1. Извършвам, върша, свършвам не тꙑ се днъ отье творш. нъ  мноꙁ лаврꙑ сеѧ съконьаваѭште глагол҄ѫште псан С 297.24 влъкъ ноштѭ прсѣдѣаше ѹ тѣла на съблюдень мꙋ ... дьньѭ же орьлѹ то жде съконьаваѭштѹ дѣло С 537.30 2. Изпълнявам [заповед, повеля], осъществявам господьн҄ѫ ꙁаповѣдь съконьаваѧ глагол҄ѫштѫѭ. любꙙ отьца  матере. л братѭ. л женѫ. л ꙙда пае мене. нѣстъ мене достонъ С 253.9 еда бо вол҄еѭ рѣста ꙁодоховѣ. нъ старьца наю ꙁаповѣдь съконьававѣ С 296.29—30 дрѹгꙿ дрѹга вараѭште въкѹпѣ. вь дѣло съконьаваѭштꙙ повелѣнмъ дѣтѣл  С 463. 29—30 їс менемь. наꙁарѣннъ родомъ. бꙑстъ мѫжъ пророкъ. ꙗно ськонаваѧ.  о бѫдѫштмъ ѹꙙ С 476.8 3. Спазвам, съблюдавам божъствънꙑ же їѡаннъ. вьсе съконьавааше послѹшан. стротел҄ѣ же  прокꙑхъ отьць. съ вьсѣмь поѹштанмь  сьмѣренмъ слѹжꙙ С 283. 28—29 Изч С Гр πληρόω ἄγω ἔναυλον ἔχω ськонават Нвб скончавам [се], скончам [се] остар ОА ВА ЕтМл ДА