Старобългарски речник
съкаꙁатI 
съкаꙁат -съкаꙁаѭ -съкаꙁаш несв 1. Разказвам, предавам с думи ї въꙁдвіже съвѣдѣніе въ іѣковѣ.  ꙁаконъ положі въ їлі. елко ꙁаповѣдѣ оцемъ нашімъ. съкаꙁаті ѣ сномъ своімъ СП 77.5 ібо свѣтльнікомь сѫштемъ. ꙇ свѣштамъ толкамъ. се бо съкаꙁаѩ еванћлістъ рее. ѣко свѣтільнікꙑ свѣштѧ ношахѫ. ꙇ тако его обрѣтаахѫ сѧтъ К 5а 7 се же  рее л пртьеѭ съкаꙁаѧ.  вьсꙑнꙗѧ ѭ л покаꙁаѧ. ꙗко аште  ловѣколюбьц бѫдемъ по съмрьт С 374.2 Глася, имам следното съдържание. ꙇбо отъ праведънꙑхъ дѣані ꙁаінаемъ блаженое жтье. да відімъ съ страхомь. ъто семѹ стьлѣнье. бжі ꙁаконъ съкаꙁаетъ К 1b 26 2. Разкривам, съобщавам отъ толѣ наѧтъ съ. съкаꙁат ѹенкомъ свомъ. ѣко подобаатъ емѹ т вмⷧ҇ъ. ꙇ мъного пострадат отъ старецъ. ꙇ архере. ꙇ кънжънкъ. ꙇ ѹбьенѹ бꙑт.  трет дьнь въстат М Мт 16.21 ЗI да сто съблюдеш срце. отъ сквръненъ помꙑшлене ... на негоже оца обѣтованѣ твоѣ въꙁлагаеш. пръвое  последьнее сповѣдане. танꙑ срцю. ѣкоже бжіѧ повѣст съкаꙁаѭтъ СЕ 92а 11 3. Обяснявам, разяснявам бес пртъѧ же не глаше мъ. еднъ же съкаꙁаше ѹенкомъ своꙇмъ вьсѣ М Мк 4.34 З браⷮ скаꙁаѫ вамъ евнгле Е 35а 6 Тълкувам текст. ꙇ наенъ отъ мосѣа  отъ вьсѣхъ пророкъ съкаꙁаше ма кънгъ. ѣже бѣахѫ о немь М Лк 24.27 З, А, О. Срв. С478.3 рѣсте къ себѣ. не срдце л наю горꙙ бѣ въ наю. егда глааше къ нама на пѫт. ꙇ ѣко съкаꙁаше нама кънгꙑ М Лк 24.32А Показвам, посочвам. съкаꙁаѭ же вамъ кого сѧ ѹботе. ѹботе сѧ мѫщааго власть по ѹбьен вьврѣшт въ ћеонѫ. е глѭ вамъ. того ѹботе сѧ М Лк 12.5 З А Б 4. Поучавам, наставлявам етворꙑ бо сѫтъ вьсꙙ. о томь раꙁль намъ съкаꙁаѭштꙙ. рекѫ же о поспѣшені млостьнѣѣмь С 370.13 же съкаꙁатъ сѧ ὃ ἑρμηνεύεται Което е тълкувано, превеждано; тоест, сиреч тꙑ нарееш сѧ кфа. еже съкаꙁаатъ сѧ петръ М Йо 1.43 З А У ꙇ рее емѹ д ѹмꙑ сѧ въ кѹпѣл слѹамьсцѣ. еже съкаꙁаатъ сѧ посъланъ М Йо 9.7 З А же стъ съкаꙁамо[] ὅ ἐστιν μεϑερμηνευόμενον Което се превежда; тоест, сиреч се дѣва въ рѣвѣ прметъ.  родітъ сна.  нарекѫтъ мѧ емѹ енманѹль [!] еже естъ ськаꙁаемо сь нам бъ А Мт 1.23 СК Б ꙇ емъ ꙁа рѫкѫ отроковцѫ гла е. талтакѹмъ. еже естъ съкаꙁаемое. дѣвце тебѣ глѭ въстан М Мк 5. 41 З въ девѧтѫѭ годнѫ въꙁъп съ гласомь велемь глѧ. елѡ елѡ лма савахтан. еже естъ съкаꙁаемое бже бже мо въскѫѭ мѧ остав М Мк 15.34 З съкаꙁат сѧ М З А СК Б О У Е СП СЕ К С Гр δείκνυμι ὑποδείκνυμι διερμηνεύω παραινέω παραμένω γνωρίζω αἰνίσσομαι ἐπιλύω διανοίγω διαγορεύω εὐχαριστέω скаꙁат ськаꙁат съкаꙁаті Нвб сказвам, сказувам остар ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл АР РРОДД ДА