Старобългарски речник
съꙁьрѣт 
съꙁьрѣт -съꙁьрѣѭ -съꙁьрѣш св Съзрея, стана зрял, узрея егда же соꙁърѣатъ плодъ. абе посълетъ сръпъ. ѣко настотъ жѧтва М Мк 4.29 З  нꙑн҄ꙗ же же повелѣ сътворхомъ  въкопахомъ н҄вꙑ.  насѣахомъ сланѹтъка  съꙁьрѣвъшѹ мѹ С 41.25 пѫтꙿнкъ же кꙿто ммодꙑ.  мьнꙙ блꙋдомѫ вдѣвъ н҄вѫ добрѫ  плодънѫ  съꙁьрѣвъшѫ.  вьꙁлюбвъ прѣклонвъ сꙙ вьꙁꙙ на годѣ С 40.27 Изч М З С Гр παραδίδομαι ἀκμάζω λιπαίνω [вар. πεπαίνομαι] соꙁьрѣт соꙁърѣт Нвб съзрея ОА ВА АК НГер ЕтМл БТР АР ДА