Старобългарски речник
съꙁьдат
съꙁьдат
-съꙁждѫ
-съꙁждеш
св
1. Построя, изградя, съзидам
вьсѣкъ ѹбо же слꙑштъ словеса моѣ с твортъ ѣ. ѹподоблѭ мѫжѭ мѫдрѹ. же соꙁъда храмнѫ своѭ на камене
М
Мт 7.24
З
А
ꙇ аꙁъ же тебѣ глѭ. ѣко тꙑ ес петръ. ꙇ на семь камене съꙁждѫ црквъ моѭ ꙇ врата адова не ѹдолѣѭтъ е
М
Мт 16.18
З
А
ѣко мꙑ слꙑшахомꙑ глѭшть. ѣко аꙁъ раꙁорѭ црквь сѭ рѫкотворенѫѭ. ꙇ трьм дьньм нѫ нерѫкотворенѫ съꙁждѫ
М
Мк 14.58
З.
Срв. СЕ48а 10
ꙇ рее се сътворѭ раꙁорѭ жтьнцѧ моѩ большѧ съꙁждѫ
М
Лк 12.18
З
А
СК
любтъ бо ѩꙁкъ нашъ. ꙇ съньмште тъ съꙁъда намъ
М
Лк 7.5
З
А
СК
ѹблажі гі благоволеньемъ твоімъ сона. ї да съꙁіждѫтъ сѩ стѣнꙑ. їмъскꙑ
СП
50.20
ѣко бъ спсетъ сіона. ї съꙁіждѫтъ сѩ граді їюдѣісті
СП
68. 36
аште не гь съꙁждетъ домѹ. въсѹе трѹдшѩ сѩ ꙁждѫштеї
СП
126.1
аурлꙗнъ же днъ отъ славънꙑхъ цѣсаръ мѫжь. протвѫ манастꙑрѹ отьца сак҄а. на полѹноштъ съꙁъда цръкъве свꙙтаꙿго. прьвомѫенка стефана
С
208.27
тъ ѹбо въшьдъ въ градъ. въ црькъве велкѫѭ. ѭже съꙁъда цѣсарꙿ коньстатнъ
С
214.29
прѣбꙑвъ въ гостньнц ꙗже прѣдъ градомъ. ꙗже съꙁъдана бꙑстъ отъ блаженꙑѧ еудок҄ѧ
С
282.16
[г по]млѹ. раба своего. оа[на] преꙁвтера. раба своего омѫ. съꙁъдавъшаѣ. храмъ. свѧтаего. власѣ. амнъ
Т
2. За Бог — създам, сътворя
ѣко тъ рее і бꙑшѩ. тъ повелѣ і соꙁъдаше сѩ
СП
32.9
северъ ї море тꙑ соꙁъда
СП
88.13
помѣні каѣ моѣ упостась. еда вьсѹе соꙁъда снꙑ ловѣѩ
СП
88.48
прѣжде даже горꙑ не бꙑшѩ. ї соꙁъда сѩ ꙁемлѣ і ѹселенаѣ
СП
89.2
ꙁаклнаѭ тѧ бгомь сътворьшмь вꙿсѣьскаа ... съꙁъдавъшмь ка по обраꙁѹ своемѹ
СЕ
52а 18
влко гі бже нашъ ... тꙑ своеѭ прѣмѫдростѭ. соꙁъдалъ ес ка
СЕ
57b 19
съвлѣщ сѧ емѹ ветъхааго ка. ꙇ облѣщ сѧ емѹ въ новааго. съꙁъданааго по обраꙁѹ бжью
СЕ
98b 13
послѣжде же вьсѣхъ съꙁъда ловѣка по обраꙁѹ свомѹ
С
8.26
дьнесь адамъ съꙁъданъ бꙑстъ въ шестꙑ дьнь
С
429.8
вдꙙтъ беꙁъ ою. съꙁъдавъшааго многоотельнаꙗ
С
456.4
съꙁьданаꙗ
ж
ед
κτίσις
Създанието, творението, природата
како ѹбо проꙁовѫ. сльньце нъ ноштѭ не осѣнꙗтъ сꙙ. ꙁвѣꙁдѫ нъ дьнꙿ сеѧ не покрꙑтъ. вь все врѣмꙙ освѣштатъ съꙁъданѫѭ
С
509.5
3.
Прич. мин. страд. като същ.
съꙁьданꙑ
м
ед
ὁ πλασϑείς
Този, който е създаден, сътворен; човекът
сънт мом штедротам хоштѫ съꙁъданааго по момѹ обраꙁѹ
С
247.15
4.
Прич. мин. деят. като същ.
съꙁьдавꙑ
м
ед
ὁ πλάσας, ὁ κτίσας
Този, който е създал, сътворил; създател
отъвѣштавъ же стꙑ варахс рее къ н҄мъ. н аꙁъ смъ съꙁъдавꙑ себе. н аꙁъ погѹбьꙗѭ себе
С
269.17
Стесн.За Бог — създателят, творецът.
въсаждеї ѹхо не слꙑшітъ л. лі соꙁъдавоі око не съмотрітъ
СП
93.9
посъланъ бꙑстъ гаурлъ. обрѫт съꙁъдан. съꙁъдавъшѹѹмѹ
С
244.14
5. Устроя, уредя, наредя
тꙑ сътворі вьсѩ прѣдѣлꙑ ꙁемлі. лѣто і веснѫ тꙑ соꙁъда
СП
73.17
соꙁъда ѣко інорогъ свѩтнѫ своѭ въ ꙁемⷧі онова (!) ѭ въвъ вѣкъ
СП
77.69
въшъдъ къ прѣподобьнѹѹмѹ вь клѣть. покланꙗаше сꙙ мѹ молꙙ . да бꙑ то мѣсто съꙁъдано о мен го прѣѧлъ
С
205.4
6.
Прен. Укрепя, утвърдя, въздигна
до вѣка ѹготоваѭ сѣмѩ твое. ї съꙁіждѫ въ родъ ї родъ прѣстолъ твоі
СП
88.5
ѣко не раꙁѹмѣшѩ дѣла гнь і дѣлъ рѫкѹ его. раꙁоріші ѩ і не съꙁіждеші іхъ
СП
27.5
ѣкоже рее въ вѣкъ млості съꙁіждѫтъ сѩ
СП
88.3
събърашꙙ съборъ да не вѣрѫ съꙁждѫтъ. нъ да ѫгълънꙑ камень сънорꙙтъ
С
385.13
7. Изградя отново, възобновя
въ то же врѣмꙙ гргор наньꙁꙗнъскꙑ епскѹпъ. вънѫтрь въ градѣ въ малѣ црькв съборьі творѣѣше. събраѧ ѹтврьждаѧ народъ ѹенмъ свомъ. о правѣ вѣрѣ. ꙗже црькꙑ потомъ цѣсаремъ повелѣнмъ съꙁъдана бꙑстꙿ
С
198.8
с корене скопат сьꙁъдат. с корене скопат елнъска трѣбшта. а съꙁъдат мѫеньскꙑ цръкъв
С
357.17
пакꙑ съꙁьдат
ἀνοικοδομέω, πάλιν οἰκοδομέω
Изградя отново, възстановя, възобновя
се поставьꙗѭ тꙙ дьнесь корен скопат. пакꙑ въсадт. оборт пакꙑ съꙁъдат
С
357.15
Образно.
въꙁгласт глъ сѫдьнꙑѩ. покааньѣ любьве паⷦ҇ съꙁъдат дш просвѣщенье срцю ѹмъ польꙁьнъ
Р
II 2.8—9
съꙁьданꙑ прѣжде
πρωτόπλαστος
Първосъздаден
егоже вдѣвъ адамъ съꙁъданꙑ прѣжде ... вьꙁп къ вьсѣмъ
С
468.14
съꙁьдат
сѧ
М
З
А
СК
Б
СП
СЕ
С
Р
Т
Гр
οἰκοδομέω
ἀνοικοδομέω
πλάσσω
πλαστουργέω
κτίζω [вар. γίγνομαι]
μεγαλύνω
ποιέω
соꙁъдат
съꙁъдат
сьꙁъдат
Нвб
съзидам, съзиждам
ОА
ВА
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР