Старобългарски речник
съꙁорт 
съꙁорт -съꙁорѭ -съꙁорш св Направя да узрее нещо [образно] днъ хлѣбъ сѣѭшт на себѣ. не гоже жрънв съмлѣшꙙ.  рѫцѣ ѹмѣсста  огнь съвръш. нъ гоже дѣвца беꙁдрала  бе сѣмене просвѣт.  кръстъ съꙁор.  отьць съвръш С 396.2 Изч С Гр ὡριμάζω Вж. при съꙁьрѣт Нвб