Старобългарски речник
съжѧт
съжѧт
-съжьмѫ
-съжьмеш
св
Възпра, овладея, обуздая [прен.]
с вамъ хлѣбъ на хѹдѣ сво трепеꙁѣ положвꙿ. хотѣхꙿ мльанмъ ѧꙁꙑка с съсѫдъ съжꙙт. не босварьнꙑхъ (!) ждовъ. на съпаса раждꙁамо ꙁъло лꙗн. камен глаголат нѹждѫ твортъ
С
396.7—8
Изч
С
Гр
περισφίγγω
Нвб
Срв
жмя
’притискам, затварям очите си’
ОА
ВА
НГер
ЕтМл
БТР
РБЕ