Старобългарски речник
съжмат 
съжмат -съжмаѭ -съжмаш несв Укрепвам, правя нещо здраво, лекувам [прен.] црю цѣлтелю страждѭщмъ схе ... тꙑ ослабѣвъшаа тѣлеса съжмаѩ СЕ 26b 19 Изч СЕ Гр πήγνυμι Вж. при съжѧт Нвб