Старобългарски речник
съжꙃат 
съжꙃат -съжꙃаѭ -съжꙃаш несв Изгарям нещо, унищожавам чрез огън ѣко бо ѹбо събраѭтъ плѣвелꙑ. ꙇ огнемь съжѕаѭтъ. тако бѫдетъ вь съконъане вѣка сего М Мт 13.40 З ѣкоже ѹбо плѣвел събраѫтъ сѧ.  ѡгнемъ съжꙃаѫтъ сѧ У Мт 13.40 Изгарям някого на клада, погубвам. повелѣ вест ѧ въ своѧ ꙁемьѧ  градꙑ. дного когождо хъ.  тѹ жвꙑѧ съжꙁат С 111.12 съжꙃат сѧ Изч М З У С Гр καίω τῷ πυρὶ παραδίδωμι съжѕат съжꙁат Вж. при съжещ Нвб