Старобългарски речник
съдѣлат 
съдѣлат -съдѣлаѭ -съдѣлаш св 1. Извърша, сторя ꙇс же рее останѣте еѩ по ъто ѭ трѹждаате. добро бо дѣло съдѣла о мьнѣ М Мк 14.6 З. Срв.Мт 26.10 СК а творѧ стнѫ грѧдетъ къ свѣтѹ. да авѧтъ сѧ дѣла его ѣко о бѕѣ сѫтъ съдѣлана М Йо 3.21А бже ѹшіма наші ѹслꙑшахомъ. оці наші повѣдѣшѩ намъ. дѣло еже съдѣла во дьні іхъ. во дъні пръвꙑѩ СП 43.2 сь тѣм хоштевѣ бꙑт. съ тѣм желавѣ жт. ꙗрѹ да бꙑ обрѣлъ лютѣшꙙ  неловѣьнѣшꙙ. да бꙑшꙙ та жде  нама съдѣлалꙑ. ꙗже  вѣ о рабѣхъ божхъ С 213.4 не бо ꙗко ловѣкъ бꙑстъ снъ бож. ї же на н҄ь мѫлъ томѹ прѣдолѣ. пльтѭ то сьдѣлавъ. ꙗже на ꙁълааго  врага побѣда. тѫ сьдѣлавъ тѣмь цѣсарь бꙑстъ С 328.4, 5 блѫдъ сътворхъ. ѹбо сьдѣлахъ. крьвь неповньнѫ пролꙗхъ С 528.11 Образно. бъ же цѣсарь нашь прѣжде вѣка. съдѣла спн посрѣдѣ ꙁемлѩ СП 73.12 Срв. Е32а 9 2. Направя, изработя  въ немъ ѹготова съсѫдꙑ съмрътънъїѩ. стрѣлꙑ своѩ горѫщімъ съдѣла СП 7.14 сротоѭ отъ родтел҄ь оставьнъ бꙑстъ. то же полѹвъ. окꙑ вешт многодѣтѣльнѣ мѹ съдѣланѣ.  двьрьмъ отвръꙁъшамъ сꙙ мꙋ. на дѣло дѹховьно С 546.23 3. Поработя, потрудя се днонадесꙙтааго аса дѣлател҄ь. вь сего бо дьне жꙁн спльн дѣло.  аште  на днь асъ наѧтъ бꙑстъ нъ добрѣ сьдѣла С 427.6 Изч М З А СК Е СП С Гр ἐργάζομαι ἐξεργάζομαι πραγματεύομαι χρηματίζω сьдѣлат Нвб сделювам диал НТ