Старобългарски речник
съдѣват 
съдѣват -съдѣваѭ -съдѣваш несв 1. Извършвам, отслужвам [богослужение] въ пръвѫѫ скнѫ. вꙑнѫ въхождахѫ ере. слѹжбꙑ съдѣваѫще Е 29а 13—14 2. Осъществявам, прилагам на дело въ вꙑшънее послѹшане накаꙁаѩ сѧ. трѣꙁвене съдѣваѩ СЕ 99а 20 Изч Е СЕ Гр ἐπιτελέω μετέρχομαι Нвб Срв дея, деям, деяня остар ОА ВА ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА