Старобългарски речник
съдостоꙗнъ
съдостоꙗнъ
-ꙑ
прил
Съответен, подобаващ, подходящ
вьсе бо се сті вьсемѹ мрѹ обьшт сънъмі проклѧлі сѫтъ. нъ і поꙁьрѧштѧѩ хъ кънѧꙁѧ таковьсѧѩ бештініцѧ. і не ѣко подобаетъ покаꙁаѭштіхъ. съ достоѣнѹ емѹ постѹ. въ раꙁліенье прокленьше въ вѣънꙑ огнь
К
2а 26
Изч
К
Нвб
Срв
достоен
ОА
ВА
АК
Бот
Дюв
НГер
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ