Старобългарски речник
съделѣт 
съделѣт -съделѣѭ -съделѣш св Надделея, надмина, победя [образно] нтоже бо го въꙁможе покрꙑт. нкоеже мѣсто въꙁможе погѹбт го. вьсѫ вьсел҄енѫѭ вьꙁꙙ гробꙑ го.  вьсѫдѣ акꙑ сльньце сꙗтъ. сьделѣшꙙ ꙁем мошт правьдвааго. шр ꙗв сꙙ вьсеѧ твар С 508.26— 27 Изч С Гр νικάω сьделѣт Вж. при съделѣват Нвб