Старобългарски речник
съгрѣшт 
съгрѣшт -съгрѣшѫ -съгрѣшш св 1. Имам вина за нещо, сгреша каꙗ бо бѣ бѣда словомъ съхнѫт смокв ... ꙿто л съгрѣш смокꙑ С 345.25 ъстънꙑ отье. пон҄еже съгрѣшлъ смъ. нѣто мол҄ѫ особо блаженꙑма вама повѣдат С 286.9 2. Съгреша; извърша грях, прегрешение аще же съгрѣштъ къ тебѣ братръ тво. ꙇд обл  междю собоѭ  тѣмь еднѣмь. аще тебе послѹшаатъ пробрѧщеш братръ тво М Мт 18.15 ЗI А СК тъгда вдѣвъ юда прѣдавꙑ его. ѣко осѫдшѧ . раскаавъ сѧ въꙁврат тр десѧт съребрьнкъ. архереомъ  старьцемъ глѧ. съгрѣшхъ прѣдавъ кръвъ неповнънѫ М Мт 27.4 З, А, СК. Срв. К5b 12, 14 С414.21, 24  въпросшѧ  ѹенц его глѭще. ѹтелю къто съгрѣш. сь л л родтелѣ его. да слѣпъ род сѧ М Йо 9.2 З А аꙁъ рѣхъ гі помлѹі мѩ. ї сцѣл дшѫ моѭ ѣко съгрѣшіхъ тебѣ СП 40.5 надо вьсѣмі сімі съгрѣшішѩ пакꙑ емѹ. ї не ѩсі вѣрꙑ юдесемъ емѹ СП 77.32 ѣко благꙑ кⷠ҇люць бъ ес. отъпѹст. ѣко нѣстъ ка. ꙇж жвъ бѫдетъ.  не съгрѣштъ СЕ 57а 11 прм сповѣдане раба твоего сего.  еже аще съгрѣш. волеѭ. л не волеѭ СЕ 77а 16 покаавъш бо сꙙ. наꙙшꙙ съ велкомъ гласомъ вьпт  глаголат. съгрѣшхомъ  беꙁаконꙿновахомъ. оцѣст съпасе С 110.30  н днъ отъ васъ да не съгрѣштъ. велкꙑмъ грѣхомъ  хѹлоѭ ꙗже на свꙙтꙑ дѹхъ С 135.30 оставш врагѹ грѣхꙑ.  простъ бѫдеш же къ владꙑцѣ съгрѣш С 407.9 съгрѣштъ ловѣкъ къ ловѣкѹ  молтъ сꙙ ꙁа н҄ь. аште л къ богѹ съгрѣштъ кто молтъ сꙙ ꙁа н҄ь С 407.13 съгрѣшлъ адамъ  ѹмрѣтъ. не съгрѣшлъ хъ  ѹмрѣтъ С 493.26 Прелюбодействам. аще кꙿто помꙑслтъ на женѫ. тѹждѭ. тол не можетъ съ неѭ съгрѣшт. лѣⷮ҇. да покаетъ сѧ СЕ 103а 8 3. Прич. мин. деят. като същ. съгрѣшвꙑ м ед съгрѣшвъше м мн ὁ ἁμαρτών, οἱ ἁμαρτάνοντες Този, който е съгрешил; тези, които са съгрешили; грешник, грешници со дѣлма  пото. да съгрѣшвꙑ ... въꙁможетъ отъ ѫꙁъ съмрьтьнꙑхъ ꙁбавт С 493.29 многа же  о сѫдьнѣѣмь дьн съкаꙁова словеса ...  о цѣсарьств небесьнѣѣмь ...  же мѫт съгрѣшвъшꙙѧ С 412.29— 30 4. Прич. мин. деят. като същ. не съгрѣшвꙑ м ед не съгрѣшьше и несъгрѣшвъше м мн ὁ μὴ ἁμαρτών, οἱ μὴ ἁμαρτήσαντες Тoзи, който не e съгрешил; тези, които не са съгрешили; праведник; праведници со дѣлма  пото. да съгрѣшвꙑ  ѹмьрꙑ не съгрѣшвъшїмъ. въꙁможетъ отъ ѫꙁъ съмрьтьнꙑхъ ꙁбавт С 493.30 ѹцѣсар сꙙ съмрьть отъ адама до мосеа.  на не съгрѣшьшїхъ С 482. 19 Срв. С10.6 М З А СК СП СЕ К С Гр ἁμαρτάνω πλημμελέομαι πταίω σφάλλομαι ὁράω πλημμελήματα съгрѣшіт Нвб съгреша остар ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА сгреша ОА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА