Старобългарски речник
съгрѣшат 
съгрѣшат -съгрѣшаѭ -съгрѣшаш несв 1. Съгрешавам, върша грях ꙇ рее емѹ. се цѣлъ бꙑст к томѹ не съгрѣша М Йо 5.14 З А рее е с н аꙁъ тебе осѫждаѭ. д  отъ селѣ не съгрѣша к томѹ М Йо 8.11 З въсѣкъ бо грѣхъ. еже аще сътвⷪртъ лвкъ. кромѣ тѣлесе естъ. а творѧ любꙑ въ свое тѣло съгрѣшаетъ Е 2б 18 тако ѹбо съгрѣшаѫще въ бра[...]  тепѫщмъ съвѣст. немощнѹ сѫщѹ. въ ха съгрѣшат(е) Е 3б 7—8  тепѫщмъ съвѣст. немощнѹ сѫщѹ. въ ха съгрѣшат(е) Е 3б 10 гнѣвате сѩ а не съгрѣшаіте ѣже глте вь срціхъ вашіхъ. на ложіхъ вашіхъ ѹмолітъ сѩ СП 4.6 Срв. СЕ73а 13 сѩтъ ꙁаконопрѣстѫпънїкъ да съгрѣшаѭтъ въ себѣ СП 35.2 рѣхъ съхранѭ пѫті моѩ. да не съгрѣшаѭ ѩꙁꙑкомъ моімъ. положхъ ѹстомомъ хранло. егда въстанетъ грѣшьнкъ на мѩ СП 38.2 пркрꙑлъ ес вꙿсѧ грѣхꙑ рабъ твохъ. съгрѣшаѭщмъ. ꙇ не отъметаѭщмъ сѧ тебѣ. тꙑ влко гі. ра нꙑнѣ пркрꙑт грѣхꙑ моѩ СЕ 39а 2 да л тожде невѣстѭ реено стъ толко вьспрѣштен гда хотꙙште съгрѣшамъ. то како проштен прмемъ С 379.19 аꙁꙿ грѣшꙿнъ. ѹвѣдѣвъ тебе бже (!) мо. каѭ сѧ вь сеѩ ꙁълобъ. ѭже сꙿтворхъ. кꙿ тебѣ пр()т съгрѣшаѩ.  хотѧ право слѹжт тебѣ Р VII 4.28 Прелюбодействам. паулъ нѣкꙿто пол҄ьскꙑ рата. ꙁдрꙙдь беꙁълобенъ  простъ жтмъ. съ красьноѭ женоѭ съпрꙙже сꙙ. ꙁълонравънѫ раꙁѹма. ꙗже ота го съгрѣшааше С 169.8 2. Прич. сег. деят. като същ. съгрѣшаѭще м мн a) οἱ ἁμαρτάνοντες, οἱ ἁμαρτωλοί, οἱ πεπλημμελημένοι [вар. οἱ πεπληγμένοι] Грешниците рѣхъ ꙁаконопрѣстѫпьнікомъ. не прѣстѫпаіте ꙁакона. ї съгрѣшаѭштеімъ не въꙁносіте рога СП 74.5 горе съгрѣшаѭштмъ С 168. 11—12  самъ прѣбꙑваатъ ъстьнъ славьнъ. съгрѣшаѭштхъ. же нѣкто рее мъ саꙗ С 436.21 b) [οἱ] ἁμαρτάνοντες Отклонилите се [от правия път], заблудилите се благо і правъ гь. сего раді ꙁаконъ дасть съгрѣшаѭштеімъ пѫть СП 24.8 Срв. СЕ75а 1 Изч М З А Е СП СЕ С Р Г Гр ἁμαρτάνω Нвб съгрешавам ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР сгрешавам ОА НГер ЕтМл БТР АР ДА согрешавам диал ДА