Старобългарски речник
съгрѣꙁт 
съгрѣꙁт -съгрѣжѫ -съгрѣꙁш св Падна, поваля се [на земята] прходтъ на прсѣштень го  нѣц с н҄мъ отъ вонъ. нъ да не вдꙙтъ тако старꙿца лежꙙшта бе ьст.  съгрѣжена на ꙁем. н бо н дъскꙑ бѣаше под н҄мъ н рогоꙁнꙑ С 555.4 Изч С Нвб Ø