Старобългарски речник
съгнѣват 
съгнѣват -съгнѣваѭ -съгнѣваш несв Разгневявам, разсърдвам някого бѣжмъ ꙁавст. аште  ньсоже дѣлѣ. нъ творꙙштѹѹмѹ прокѹда бꙑватꙿ. аште  малꙑ сьгнѣваатъ мѹже ꙁавⷣтъ С 340.11 Изч С Гр παραλυπέω сьгнѣват Нвб Срв разгневявам [се] ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА