Старобългарски речник
съглаголат
съглаголат
-съглаголѭ
-съглагол҄еш
св
Кажа, изговоря, съобщя
ꙗко есо л рад прлага лце велко о дѣвьствѣ съглагола. рекꙑ сѫтъ скопьц же скопшꙙ сꙙ сам цѣсарьствꙗ рад небесьнааго. могъ сꙙ вьмѣстт да сꙙ вьмѣсттъ
С
371.1
Изч
С
Гр
διαλέγω
Нвб
Срв
глаголя
остар
диал
ОА
ВА
МлБТР
ЕтМл
РБЕ
РРОДД
ДА