Старобългарски речник
съгарат
съгарат
-съгараѭ
-съгараш
несв
Изгарям, ставам на пепел чрез горене
аште кто въ мьнѣ не прѣбѫдетъ. ꙇꙁвръжетъ сѧ вонъ ѣкоже роꙁга ꙇсъшетъ. ꙇ събраѭтъ ѭ въ огнь вълагаѭтъ съгараатъ
М
Йо 15.6
Изч
М
А
СК
Гр
καίομαι
Нвб
сгорявам [се], сгоря [се]
’изгоря
разгоря
разгарям [огън]’
диал
ОА
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА