Старобългарски речник
съвѫꙁъ 
съвѫꙁъ -а м 1. Съюз, връзка (лю)бве ѣже естъ съвѫꙁъ съвръшеню Е 22б 5 съвъкѹп нꙑ на благовѣре. ꙇ хвалѫ твоѭ. съѫꙁомь мрънꙑмъ. ѡ едномь дсѣ СЕ 18а 6 братре. молѭ вꙑ ... съ тръпѣнемь отъраждаѭще дрѹгъ дрѹгѹ. любовѭ тъщѧще сѧ блюст. еднене дха. въ съѫꙁъ мра СЕ 105b 19 да бѫдемъ въ істнѫ тѣло едіно. не тѣлеса къ себѣ съмѣшаѭште. нъ дшѫ къ себѣ. съвѫꙁомь любовънꙑмь совъкѹплѣѭште К 9b 11 вьс ѹбо сьлѣмъ сꙙ вь тѣло дꙿно. не пльт дрѹгъ къ дрѹгꙋ сьмѣѭште. нъ дѹшꙙ кѹпьно къ любьвънѹѹмѹ сьвѫꙁѹ. прклѹпьꙗѭште С 424.2 твоꙗ ѫжа сѫтъ грѣховьн съѫꙁ. твоѧ пленцꙙ сѫтъ ꙁавст.  корабьѧ бѣс С 400.14 въходш ловѣколюбьствомъ ꙗкоже бѣ. въходш отрѣшаш беꙁакон сьвѫꙁꙑ. въходш  освѣштаеш тьмнꙑѧ нашꙙ помꙑслꙑ С 507.10 2. Прен. Опора, крепител ненавдꙙштмъ рабомъ отънѫдь ходата род сꙙ.  мрѹ съвѫꙁъ. плѣн҄енꙑмъ рабомъ ꙁбавтель С 251.24 Изч Е К СЕ С Гр δεσμός σύνδεσμος σειρά сьвѫꙁъ съѫꙁъ Нвб связ остар ОА Срв съюз ОА ЕтМл БТР АР