Старобългарски речник
съвѧꙁатII 
съвѧꙁат -съвѧжѫ -съвѧжеш св 1. Опаша, стегна нещо с въже, връв и под., свържа ꙇ въ врѣмѧ жѧтвꙑ. рекѫ дѣлателемъ. съберѣте пръвѣе плѣвелъ. ꙇ съвѧжате  въ снопꙑ М Мт 13.30 З А У въложвъ вь тр десꙙт кръагъ.  ѹтврьдвъ  съвꙙꙁа  пеатьлѣ оловомъ С 45.10 Образно.  еже аще съвѧжеш на ꙁем. бѫдетъ съвѧꙁано на нбесехъ. ꙇ еже аще раꙁдрѣшш на ꙁем бѫдетъ раꙁдрѣшено на небесехъ М Мт 16.19 З А ъто же къто реетъ. море простръто вдѧ. ꙇ пѣсъкомь съвѧꙁано К 10а 6 не сего бо рад тꙙ сътворхъ. да въ адѣ съвꙙꙁанъ с С 468.24 тѹ съвꙙꙁанъ адамъ съвꙙꙁанꙑ прѣжде.  ѹмьрꙑ прѣжде вьсѣхъ. съвꙙꙁанъ прѣсподьнѣ С 460.10 2. Привържа, вържа за нещо, завържа съвꙙꙁа брѣмꙙ хотꙙ на скотъ въꙁложт С 41.10  прведъ го къ стѹѹмѹ кононѹ съвꙙꙁавъ съ краденꙑмъ сланѹтꙿкомꙿ хѹлѣаше глагол҄ꙙ С 41.19 повелѣ же вовода. съвꙙꙁавъше ꙁа вꙑѭ вест вьсꙙ вькѹпѣ къ ꙁерѹ С 76.8 3. Обвия, повия мъртвец в специално платно не можааше л  ѹкро отрѣшт. мже сам погрбаѭште съвꙙꙁашꙙ С 311.19 въꙁъва гласомъ велкомъ глагол҄ꙙ лаꙁаре грꙙд вънъ.  аб ꙁлѣꙁе мрьтвꙑ. съвꙙꙁанама рѫкама  ногама ѹкро С 317.6 4. Завържа някого, попреча му да се движи л како можетъ къто вьнт въ домъ крѣпъкааго. ꙇ съсѫдꙑ его расхꙑтт. аще не пръвѣе съвѧжетъ крѣпъкааго. ꙇ тогда домъ его расхꙑттъ М Мт 12.29 З ꙇродъ бо емъ оанꙿна съвѧꙁа . ꙇ въсад  вь темьнцѫ М Мт 14.3 З тъгда рее цсръ слѹгамъ. съвѧꙁавъше емѹ рѫцѣ  ноѕѣ. в(ъ)ꙁьмѣте  М Мт 22.13 З А ꙇ ові съвѧꙁавъше ха отъсꙑлахѫ. а ꙇже отъ поганъ. ꙇнодшъно его прімахѫ К 13b 17  обрѣтошꙙ стааго савна съ нѣм шестѭ братѧ.  съвꙙꙁавъше влѣкошꙙ вънъ с клѣт С 146.1 съвꙙꙁанъ бꙑстъ  не въꙁможе отъбѣгнѫт С 474.6  прстѫпьшꙙ слѹгꙑ съвꙙꙁашꙙ мѹ рѫцѣ С 13.1 Окова във вериги. мъногꙑ кратꙑ пѫтꙑ  ѫж желѣꙁнꙑ съвѧ(ꙁа)нѫ сѫщю. прѣтръꙁаахѫ сѧ отъ него. ѫжа желѣꙁна  пѫта съкрѹшаахѫ сѧ М Мк 5.4 З ѫꙁам въ тъмѫ вътрътъравъ. съвѧꙁанъ СЕ 55а 9 ꙁлѣꙁъшемъ же мъ. желѣꙁнам вергам съвꙙꙁат хъ повелѣ С 58.28 Хвърля, затворя в тъмница. бѣ же нарцаемꙑ варавва съ свом ковьнкꙑ съвѧꙁанъ. ꙇже въ ковѣ ѹбство сътворшѧ М Мк 15.7 З тѹ їѡсфъ съвꙙꙁанъ бꙑвꙑ въ егуптѣ въ темꙿнц. въ обраꙁъ хсовъ съвꙙꙁьню гню С 460.26 Осъдя. бꙑвъ съвѧꙁанъ отъ арꙿхерѣ. ꙇ старець юдѣскъ. вь ꙁаѹтрънмь съвѣтѣ. ꙇ прѣданъ пѫтьскѹмѹ платѹ СЕ 49а 13 5. Прич. мин. деят. като същ. съвѧꙁавꙑ м ед ὁ δήσας Този, който е затворил, пленил някого тъ стꙑ стъ. съвꙙꙁавꙑ  омраъ.  въ беꙁдьнѫ посьлавъ вꙑ С 467.6 6. прич мин страд a) Като прил. съвѧꙁанъ, ꙑ a) δεδεμένος, κατασχεϑείς, δέσμιος Завързан, затворен, осъден посъла же і анꙿна съвѧꙁана къ каꙇафѣ архереов М Йо 18.24 ꙁакон ѹже (!) рьнломъ лежꙙ. дѣлꙑ же праꙁдьнѹѧ. раꙁор же  сьвꙙꙁанꙑ їс С 433.17 кога отъданꙗ аѭште отъ н҄его. кого отъмьштенꙗ же жва вдѣвъше сьвꙙꙁана бѣжашꙙ С 441.22 тѹ сьвꙙꙁанꙑ сакъ. съвꙙꙁанꙑ древл҄е отъ авраама С 460.22, 23 b) b) Като същ. съвѧꙁанъ, –ꙑ м ед σύζυγος, [ὁ] δέσμιος Този, който е осъден, затворен; затворник вдѣшꙙ многꙑ годꙑ сьвꙙꙁана ѧꙁ ослабьнааго С 323.16 благословьнъ грꙙдꙑ. ада съвꙙꙁана покаꙁат. а адама отъ ѫꙁъ отрѣшт С 341.28—29 молѭ вьі аꙁъ съвꙙꙁанꙑ о г подобьн(ѣ) ходт ЗЛ Iб 1 7. Прен. Направя някого недъгав сѭ же дъштерь аврамлѭ сѫштѫ. ѭже съвѧꙁа сотона се осмое на десѧте лѣто М Лк 13.16 З А СК 8. Прен. Покоря, победя, сломя ꙇ пакꙑ свободь бъⷭ҇і къ. імьже ꙇ бѣ съвѧꙁала съмрьть тѣмь же бесъмрьтье обрѣте К 10b 4 камень на ѹкрѹхꙑ распаде сꙙ адова дръжава съвꙙꙁана бꙑстъ С 475.17 Усмиря, укротя. дрѹгꙑѧ же же на врѣдъ бѣаше ловѣкомъ обл.  ꙁапрѣтвъ дѹхомь прꙁъва  сьвꙙꙁа. въ мꙙ сѹ хрьстоса С 45.8 9. Прен. Затворя, затъкна [уста] да ꙁаражѫ млъанмъ отъвѣштан. да съвꙙжѫ млъанмъ ѹстьнѣ С 242.7 опакꙑ съвѧꙁат ἐξαγκωνίζω Завържа някого с ръцете отзад, на гърба онѣмъ же ꙗдѫштемъ въ клѣт. првꙙꙁашꙙ стааго дѫба сѹсѣ аворовѣ. опакꙑ же сꙑ съвꙙꙁанъ. молтвѫ сътворі надлъꙁѣ С 18.10—11 съвѧꙁанъ бꙑват δεσμέομαι Бивам окован, затворен въера съвꙙꙁанъ бꙑвааше. дьнесь нераꙁдрѣшьнам ѫꙁам сьвꙙꙁатъ мѫтелꙙ С 449.28—29 съвѧꙁанꙑ прѣжде πρωτόκτιστος, πρωτόπλαστος Който е затворен по–напред, по–рано [образно] адамъ онъ. сьвꙙꙁанꙑ вьсѣхъ къ прѣжде С 468.1 тѹ съвꙙꙁанъ адамъ съвꙙꙁанꙑ прѣжде С 460.11 съвѧꙁат съмрьтьѭ δεσμεύω Предам на смърт, осъдя на смърт вьꙁьр прѣжде вьсѣхъ на блаженааго петра. како съвꙙꙁа съмрьтѭ. съвѣштавъша сꙙ на лъжѫ. ананѭ  сапфрѫ С 358.8—9 М З А СК У СЕ К С ЗЛ ХЛ Гр δέω δεσμέω καταδεσμέω δεσμεύω καταδέω συνδέω πεδάω σφίγγω κατέχω ταῖς σειραῖς ἀποτίϑημι δέσμιος δεσμώτης κατάδικος съвꙙꙁат сьвꙙꙁат Нвб свежа остар ЕтМл БТР РРОДД ДА