Старобългарски речник
съвѧꙁатI 
съвѧꙁат -съвѧꙁаѭ -съвѧꙁаш несв 1. Завързвам някого, за да му попреча да се движи іюдѣі же съвѧꙁаѭште агнець ꙁакалахѫ К 13b 13 Срв. С450.21 въера съвѧꙁанъ бꙑвааше. дьнесь нераꙁдрѣшенꙑм ѫꙁамі съвѧꙁаетъ гѹбітелѧ К 13а 28 Срв. С449.28—29 Образно. бъ же еднъ прꙁраетъ. съвѧꙁаѩ в҄сѧ ѹрцаѭщѧѩ своего обраꙁа.  съвѣщаваѭщѧ ѩ на нь СЕ 55а 6 послѹша насъ молѧщхъ сѧ тебѣ ... съвѧꙁаѩ слабо.  раꙁдрѣшаѩ слъно СЕ 64а 17—18 2. Привързвам, връзвам за нещо, прикрепвам съвѧꙁаѭтъ же брѣмена тѧжъка і не ѹдобъ носма і въскладаѭтъ на плеща ска ЗI Мт 23.4 ЗI СЕ К С Гр δεσμέω δεσμεύω καταδεσμέω съвꙙꙁат сьвꙙꙁат Нвб свезвам остар ЕтМл БТР ДА